30 минути порой = на кошмарно прибиране

Седя и си код-вам спокойно. Q-то примигва, колежка от университета е пратила линкче с последващ ред “ Ужас“. Часът е към 16:30. Линка известява за порой в София и блокиране на пътните артерии. Викам си, едва ли може да е  толкова страшно. Час по късно информацията е актуализирана и за мой ужас се оказва, че надлеза Надежда е под вода, има закъсали трамвай, хора са евакуирани с лодки.  Стана 18:30, колегите взеха да напират да си ходим, все пак петък е . Тръгнахме и аз с едно на ум не чаках 74, а се метнах на първия появил се на спирката автобус – 76.  Слязах на пазара Иван Вазов, позатичах се да хвана спрялата единица трамвай, съмнително пълна на първа спирка и запътувах към Надежда. Трамваят неочаквано зави по „Алабин“ след това по „Хр. Ботев“, от там на площад Възраждане, кривна към “ Ал. Стамболийски“ и при вида на колоната от коли реших да повървя пеша. На „Пиротска“ ме застигна трамвай 12, метнах се без да се колебая. И бавно и славно стигнах до надлеза. За съжаление надлеза беше наистина наводнен, пожарни и коли на ВИК се мъчеха да отводняват.  Тръгнах през подлеза, наджапах в кал, но се добрах до автобусната спирка. Тя, спирката гъмжеше от изнервени хора, обясняващи един през друг колко е кошмарно придвижването от всички крайща на Столицата. При появата на първите автобуси хората се втурнаха към вратите, запрескачаха се пътните ограждения, с едничката цел да се качим в малкия автобус с блед, едвам виждащ се надпис 1. Прибрах се!

До кога ще стигаме до тук? До кога шахтите ще стоят запушени и улиците ни ще плуват във вода при първия по-силен дъжд? Нима пак сме изненадани, при все че синоптичните прогнози предвещават цяла седмица напред проливни дъждове? Колко още трагедии от природни стихии трябва да се случат, за да станем по-отговорни?

И после как да не ме е яд на Държавата?

P.S. Браво на Надежда нет, този път успяха да ми пуснат нета, въпреки наводненията и бурята. Това е добро обслужване. Давайте в същия дух.