Добро утро!

Казвам го с умивка на лице и може би наистина наспана, този път. Месец и кусор не сам наминавала насам, ама така се получи. Учене, работа, други щуротии и накрая все се прибирах размазана в нас без желание за нищичко, освен да се разплуя някъде и да мърдосвам. Дори и фитнеса спрях ,заради липсата на време.

За това време, успяхме да си резервираме от доста рано, места в Сандански за 8-ми декември. Направо да не повярва човек, при нашата мега грандиозна организаця, започваща обикновенно началото на декмеври. Дано нещо не се прецака и времето е хубаво, въпреки синоптичните прогнози и да може да отскочим до Солун. Ама каквото такова, ние ще се ме подготвени и да помързелуваме в хотелските стаи.

Купих си и нов телефон. Става дума за HTC TyTN II. Много съм доволна от инвестицията. Отдавна си мислех за телефон от тоя клас и все не се престрашавах да хвърля толкоз пари. Винаги стоеше въпроса, а аз дали няма да си го зема само защото ме радва, без да използвам функционалностите му.

И за капак на всичко, тази сряда (28.11.2007) направих първата крачка към вземането на цения за мен сертификат MCPD. Вярно, че е само 1 от петте необходими, ама има време до края на следващата година трябва да съм се сертифицирала. Та, така взех 70-526 или казано иначе .NET FRAMEWORK 2.0  Windows-Based Client Development. Да си призная, очаквах изпита да е по-сложен, но не би. И събрала сили за учене зех че се записах за 7.01.08 пак на изпит:) Да ми се чуди човек.

8-ми Декември – Размисли и страсти

Искахте тема за 8-ми, – ето Ви тема за 8-ми. Не се свенете да коментирате, кавото и колкото ви душа иска! Цензура няма.

Отново студент

 Е пак съм студент официално. Вчера скокнах до ТУ да се запиша. В крайна сметка се спрях на познатото зло. Така и така магистратурата е по-скоро проформа, отколкото реално научаване на нещо ново, реших да потроша към 2000 лева по-малко. И така купих си нова книжка (значително по-грозна и неприятна от старата, тъй като по новата на всякъде по листата е нанесен с дребни размери знакът на университета… прекалено претруфено), сдобих се с квитанция за платена такса, покатерих се по стълбите до канцеларията и без особенни усилия се сдобих с нов студентски номер. Каквото било, било, решението е взето:)

Същевременно успях да се разболея. Рррр искаше ми се да ми се размине, но не би. Този път нямах температура, но за сметка на това се почна с болящо гърло, два дни по-късно се сдобих и с хрема, последвана неизбежно от кашлица, спадане на гласа и като за капак - заглъхнали уши и болезнени синуси. Дано скоро оздравея, че цяла седмица стана от както боледувам.

   А да и нещо хубаво, ще се сертифицирам с MS изпити, с крайна цел да стана Professional Developer, което ще рече, че трябва да взема 5 изпита. Ама това поне ми е интересно да го чета и да научавам разни тънкости, дето са ми обягвали до сега.

Хайде отивам да разцъквам Visual Studio-то, че нямам време за губене.

Havana club, мента, лед, сода, lime и още нещо…

  Миналия уикенд празнувахме рождения ден на един приятел. Вечерта мина под влиянието на коктейли с ром. Честно да си призная до сега употребявах тази напитка, само зимата, предимно смесена с чай и значиетелно по рядко в компанията на кола. Освен това, обикновенно консумирах българския варянт, който се води спиртна напитка с аромат на ром. Оказа се, че доста коктейли могат да се забъркат с ром, стига да се разтърсиш из нета. За целта миналата седмица се бяхме заредили с няколко бутилки, качествен отлежал ром, мента, сода. шампанско, захар, лед, кола, сок от червена боровинка, лайме… Определено ми хареса да пия mojito real, cuba libre(него и преди сам го консумирала де ) и Culto a la vida.

Терзания

  Последните два дни, сънувам всевъзможни щуротии, половината от които, късаещи образованието ми и по – конкретно магистърската степен. Та така, в петък излезе класирането за магистратури в Техническия и въпреки съмненияти ми за успех, съм приета държавна поръчка ( демек това ще ми спести по 500 лв на семестър). Да де ама аз не съм много сигурна дали искам да уча там. Разкъсвам се между ТУ и СУ и някак си прекалено много въпросителни ми висят и в двата случая. ТУ – има много да го плюя, ама съм му свикнала. Предметите за магистърска програма са добре познати като имена, екипа от ръководители на дисциплини си е все същия. С две думи ще прекарам година и малко в НЕнаучаване на нищо ново. И цялото това удоволствие ще ми коства скромната сума от 250 лв на семестър. 

От другата страна стой СУ. Има примамливи специалности, ама дали добре звучащите изборни дисциплини, не са лъжовни, нима там обучението няма да е на същото принезено ниво, та дори и на по-ниско. Слухове всякакви, коментари всякави, емоции, парични измерения и в крайна сметка аз си седя на 1 кръстопът и се чудя на къде. Да де ама в СУ, шанс за държавна поръчка нямам, а платената е значима сума поне на сегашния етап от моя живот, при моите доходи.

И май в крайна сметка ще си остана в ТУ, ще стисна зъби още година и кусур, ще си зема толкова „важната“ магистърска степен. Щото като гледам образованието в България, няма никакво значение къде ще уча, на всякъде е еднакво безсмислено и безполезно. А за тапията не си струва да хвърлям луди пари,

Периодичност или проста случайност

Дали е само случайност, или пък орисия, а може би просто е  въпрос на личностна нагласа, но за трети път аз се сблъсквам с идентична ситуация, относно моето образование. В седми клас бях твърдо решена, че аз ще уча в СМГ и никъде другаде. Да, ама не, в последния възможен ден отидох да се запиша за изпити в НПМГ, взех че хги изкарах и двата, и така прекарах 5 години там. Пет години, през които се формирах като личност, срещнах безценни приятели, порастнах, мразих училището и още повече го обичах, емоции, сълзи, страсти и невероятно весели мигове.

 Пет години след първото внезапно взето решение, дойде време за кандидат студентската кампания. Предхождащата я година, както и почти цялата кампания мина с непоколебимото ми решение да уча приложна математика в Софийския. Да, ама не, излезе класирането и аз се оказах приета едновременно Приложна математика в СУ и Комуникации в ТУ. Последва една безсънна нощ и неочакваното решение на другия ден да отида до ТУ. И така прекарах там последните 4 години, срещнах интересни хора, сблъсках се с лицемерие и използване, сблъсках се с надмеността на част от преподавателите и с всеотдайността на друга част от тях, срещнах човека, който покриваше всички мои критерии за иделания мъж, и все още ги покрива:) Поредното решение взето в последния момент и оказало се сполочливо.

И сега на прага на магистратурата, която твърдо трябваше да бъде Телекомуникации в ТУ. Да, ама днес ми пуснаха мухата за магистратура в СУ… И за да е пълна олелията ми трябва акдемична справка, която обаче се изготвя в рамките на 1 работна седмица, което ще рече, че поискам ли я утре, ще се мотат до другия петък, когато пък по закона на всеобщата гадост е последния ден за подаване на документи във ФМИ.

Абе пак се вкарах в един филм… детоооо. Ама каквото стане, ако не е СУ, ще съм си в ТУ.

Настане септември и…

И точно, когато София се изпълни отново на максимум с жителите си и временно пребиваващите, започват едни ремонти, градският транспорт спира да върви, причинявайки големи неудобства, особенно когато се мъчиш да се добереш до работа. И мама му стара, български манталитет, кога най-сетне по шибаните спирки, ще почнат да слагат табели за всяко изменение ,което им скимна. Скъпи, господа и госпожи от СКГТ, аз нямам ясновидски способности, които да ми помагат да предвидя къде ще ме отведе автобуса сутрин когато бързам за работа. Още повече, че вчера същия изминаваше, от край до край регламентирания си маршрут . Хубаво, има ремонт, ма поне да знам да си хвана някоя маршрутка, вместо да изхабя 70 стотинки, за да се возя  в претъпкан, вмирисан, мръсен и прочие автобус, и като краен резултат да се наложи да вървя с 15 мин повече от обикновенно. Аман!

Та, редом със СКГТ незгодите ми, гледам че и бакшишите ламтят за 100 и кусур процента увеличени… Малки им били доходите, та ако даваха касови бележки и регламентираха всеки курс, дали декларираните им приходи не биха скокнали няколко пъти. Всеки път като си поискам фискално бонче, всякаш съм престъпник, а недай си, Боже да си изчакам рестото.. сигурно цялата ми рода си отнася хулите от „бедния“ шофьор.  Ама на мен за добре свършена работа, за бързо отсранен бъг, или направено улеснение на клиента, бакшиш не ми се дава. Ама, видиш ли има професии дето си им задължен. Отказвам да оставям горница по какъвто и да е повод, ще си искам касовото бонче и ще си отсоявам правата със зъби и нокти. Писна ми от цялата ни простотия.

Да живее анархо-гратисчийството! Майната им на СКГТ и контролите, които съдейки по днешните новинарски емисии, съвсем съвестно си превишават правата посягайки върху невинни пътници! Писна ми.

А да и поредната помия, на която станах свидетел, прибирайки се от вчерашната командировка. Цивилна кола, натъпкана с 4-рима униформени, караща в насрещното платно, в населено място. Разминаха се с патрулиращите органи на реда, които понечвайки да ги спрат, видяха униформите изгледаха безучастно.  Слава Богу не се стигна до инцидент, ама вече започвам да се плаша, да пътувам по българските пътища.

Време за пазар

Не ми оставаше време за пазар за последък, а и честно да си призная, като знам каква цигания от лъскавини , шарении и прочие преобладава в предлаганите дрехи, предпочитам да не тръгвам изобщо на пазар.

Ама днес, се случи, така че си тръгнах по ранно от работа и след кратка обиколка из кварталните, надежденски магазини се сдобих с цели 2 нови блузи. Е направих компромис сняколко розови канта върху едната и щампован бял надпис върху другата. Ама поне не са грозни, стават, пък и ми лепнаха, не са ми къси ръкавите.

Та като резултат се сдобих с 2 нови блузи, но отложих ходенето на фитнес за неделя. Много съм доволна от този фитнес, работи всеки ден без почивка и то до 23 часа, което с оглед на не дотам регламентираното ми работно време напрово е страхотно. И макар да съм ходила 10-тина пъти вече има видими резултати, скоро ще си върна старата форма и ще стана яка мацка:). Не че сега несъм!(хихик)

Уф, утре сам на работа, а така ми се ще да поспя едно 11-12 часа…ноо, трябва да се отработва… поне след това ще се отпусна на тройното РД парти, което се очертава с бившите саучени.

Честит ми професионален празник на патерица

Така де, вчера беше 256 ден от годината или иначе казано, денят на програмистите. Та аз вече година и половина се боря  със завоюване на място в техните редици:) май вече даже мога да мина за такава. Като заключение мога да кажа, че ми харесва за сега да се занимавам с творене и увладяване на купищата код.

И, да, знам че жената програмист е еквивалент на морското свинче, дето нито е свиня, нито пък е морско, ама не смятам, че не мога да се справя с писането на код. Смея, даже да твърдя, че доста съм задобряла:), ама има още хляб да изям.

И така продължавам напред и нагоре.

Home alone…

Тоест бях самичка в офиса днес. Странно е. Няма с кой да си поговориш докато се разсънваш сутрин, отпивайки от чашата с горещо ароматно, кафе. Няма с кой да обмениш мнение относно реализацията на някоя нова функционалност на програмата:). Абе, подтискащо е.

Естествено, друг минус е поемането на всички телефонни обаждания, които по закона на гадостта, ще са над средния брой за ден. Вярно, беше само един ден, в който си сам и не се притесняваш от никой и все пак е скучно!

А да и да се оплача от „Дон Вито“, скрили са цените на манджата от сайта и ме прецакаха с левче повече! Вярно, че цял месец не съм си поръчвала нищо, вярно че всичко се качва, ма да си сложат актуалните цени. Аман, секи гледа да те прецака в тая държава!