Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for декември, 2006

Mission completed

Дрешкииииииии! Ура, успях за 1 ден лутане да се сдобия с : жилетка в цвят каки; дънки – прави, без цветчета и най-важното достатъчно дълги като за мен; черно яке; чанта тип торба 🙂 А да понапазарувахме туй онуй и за утрешното посрещане на Нова Година, както и на РД-то ми . Купих и подаръци за вкъщи – тефлонена тава за мама, и барбекю за тати.
Чувствам се удоволетвпрена на макс! Може само тия дни някоя дрънкулка да си взема, ама нещо не си харесвам нищо. Ще ми се да е нещо шантаво и откачено.
Е време е за сън след изморителния ден по магзините – 10 часа пазар как човек да не капне 🙂

Read Full Post »

Пеньо

Пеньо от Биг Бродър 3 … поне миксчето си струва, направено е миличко.
И все пак този индивид Пеньо продължава да предизвиква погнуса в мен. Само като си спомня изкривеното му разплакано лице и стичащите се сополи рррр ужас.
Нетипичен хомосексуалист, направо отблъскващ индивид събрал в себе си най-ужасните женски навици.
Хомосексуалните, които аз познавам поне са еродирани и доста интелигентни личности, успели да отсеят най-позитивното от двата пола …
Ох, ма и аз каква тема подхванах:) спирам се !
Исках само да споделя линкчето, не да плюя! Станала съм злобарка:(

Read Full Post »

Коледа?!?

Така де мина и тази Коледа, 4 почивни дни се изниzаха покрай мен, ама някак си не съвсем почивно. Все се заричам, че няма повече да ходя на село, да ама не. И ето поредните 4 дни прекарани сред пушека, неизбежен за печките на дърва, мазнотията и месото на поредното прасе паднало в жертва на традициите, липсата на топла вода, влагата в необитаемите стай от къщата … Абе на село трябва да се ходи за 1 максимум 2 дни и то с компания на маса, цър-пър,  яко техника да разтресеш постройката  и достатъчно алкохол да се отрежеш като за последно. Всичко останало не си струва усилията и нервите.
Добре поне че миналата седмица донесе малко радости – цяла 13-та заплата та и отгоре и ново мониторче.
И от днес отново на работа! е вярно само 3 дни преди поредното празнуване – двойно за мен, нали съм се пръкнала на 31.12 🙂
Ще ми се идната събота 30.12 да имам време и компания за мотаене по магазините. Ей така 5-6 часа шляене и глезе на мен, искам да си взема нови дрешки, старите вече ми ормъзнаха. Дано нещо не прецака нещата и успея да напазаря.
Ама, че хаотичен и объркан пост стана, ама то защото понеже пак ми се спи:)

Read Full Post »

  Тия дни разчиствах старите тетрадки и учебници, че съм кът от към място в стаята и случайно попаднах на стихове писани някъде в началото на гимназията.

* * *
Любов, омраза, смърт, разруха
И студ, и лед, и страх,
И мрак, и отчаяние, и скука
И болка предизвикана от грях.
И смях зад лицемерна маскa,
лица покрити с плътен грим –
отново ада непобедим.
Живот на кино, не на яве
Живот с прожектори и светлини,
Живот без смисъл и без право
Живот на мъки в черни дни
Живот на болка и на радост
Живот изпълнен с ужаси
Живот пропит със страст и ярост
Живот покрит от тъмни помисли
Живот на хора и на мишки
Живот висящ на тънки нишки!

* * *
Дванадесет часовникът удари,
луната беше пълен кръг
и няколко унесени гробари
на гроба сбраха се във куп.
Седяха тихо и смълчанo
в очакване на призрачния гост,
полето беше се смълчало,
а те стояха тъй на пост.
Угрижени, уплашени и странни,
стояха тук на този гроб
желаейки да видят всички
духът на онзи сноб.
Той бе богат приживе,
животът му бе пълен с лукс
и беше толкова коварен,
че взимаше от бедния дори последната
главичка лук.
Суетен и лукав – това бe този,
що днес душата му тормози
гробарите погребали трупа му
И вече седми ден им се явява.
и вдига във селцето луда врява
Дори и мъртъв тоз човек донася толкова беди
на всички бедни и благочестиви хора
желаещи живот изпълнени с добрини.
За туй сега във този късен час
на този студ и този мраз
стоят тез клети хора –
изпълнени със ужас, обвзети от умора
Те чакат призрака на този,
що жив дордето беше не спря за миг да ги тормози.
Той искаше туй що не става
за него нямаше управа,
той сам си беше господар
и нямаше един другар.
Когато тялото умря, духът му нечестив
остана тук да броди жив
И вече седми ден измина, от как духът не спира
да броди стенейки на глас да всява ужас
и да чака своя час, когато ще успее
душа и тяло отново да се слее
и този труп спокойно да изтлее!!!

Още няколко стихчета:

***
Това се случи в понеделник-
един прекрасен слънчев делник.
Във час по философия седяхме,
когато тримата видяхме.
Те бяха нашите саученици,
които бяха се превърнали в девици.
Но нещо май не се получи
и случка неприятна им се случи –
от час изгонени те бяха, защото
като млади дами се държаха.

PS. това е писано в час по философия;р беше хубаво време. еххх

Read Full Post »

Подаръциии

    Обичам Коледа, вярно че вече не съм малка, ама пък винаги има подаръци. Да няма го момента на изненадата и на махането с крачета, чупенето на китки и питането, ама тази година, нали пак дядо коледа ще ми донесе нещо.
И все пак има подаръци. Тази година се сдобих с ново мониторче – SONY-HX75B голямо търсене падна, но ето че вече стои пред мен. Така де то не ми е само за коледа включва и РД-то:) К’ во да направя че съм се родила на Нова година :)) Шанс да си избера този ден от всичките 365 в годината. Добре де можеше да е и 29-ти февруари, така че няма да се оплаквам.
Ама през следващите няколко дни ме чакат много подаръци от близки и роднини, обичам подаръците, може и 1 картичка да е само, ма ми е едно миличко и весело. Все пак важен е жеста, че някой се е сетил за мен и че държи на мен:)

Ами Весели празници на всички и не злоупотребявайте с храната, алкохола и запалителните вещества.

Read Full Post »

Фикусът

Фикусът…една песен, написана от едни деца преди няколко години, песен която остана някъде там, в момента на първи глътки въздух на сцената, в моментите на трепета от първото участие. Песен която вече дори самите те не помнят. Става дума за Samayra – Фикусът.

Та това, което ме грабва и до днес в песничката е текста, и факта че думичките са истина…понягока се натъжавам от факта, че хората са кактуси!

В моя сън, в моя дом, в моя хол ти живееш,
Зная, че без любов и вода ще загинеш.
Не говориш, гледаш мило и без мен не живееш,
Усмихваш се и озаряваш цяла стая само с твойта радост.

Ти мой, бенджамин живееш на светло
Ти си топлолюбив,
Поливам те с малко вода
И затова си със зелени листа.

Мисля, че хората гледат цветя,за да знаят,
Че в деня на самота, има някой, който не забравя,
Че без тях ,животът му спира! Той умира без да има защо!
Мисля, че е най-добре да сме кактуси – живеят без вода!

Ти мой, бенджамин живееш на светло
Ти си топлолюбив,
Поливам те с малко вода
И затова си със зелени листа.
Не питаш със кого съм била,
кой обичам сега и дали съм сама,
но с тебе аз не мога да споря –
ти си само растение, не разбираш от хора!

Read Full Post »

Поредната тегава седмица се изниза. Урааааа weekend!!! Утре ще си наваксам за цялата полубезсънна седмица. Добре поне, че слагайки чертата след изминалите 5 дни виждам доста положителни неща, като изключим ежедневните озлобления предизвикани от непресттанните задръствания, тъпата магла, намръщените и сопнати хора наоколо. Та освободих цял 1 изпит и то с много добра оценка, попривърших спешните неща в работата, поняучих някоя и друга фитка в програмирането, намерих време за любимия човек, и натрих носовете на няколко надменни личности(за последно си признавам, че ми достави огромнооо удоволствие)

И така отдавам се на заслужена почивка, че утре ме чакат цели 2 рожденни дни. Да са живи и здрави рожденничките, а ние обещаваме че ще пиинем за тяхно здраве!

Read Full Post »