Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for март, 2007

300

  Снощи, пак се престраших да отида на кино. Да си призная, не съм голям любител на това изкуство. Омръзва ми да седя на едно място час и половина – два. Аз и в нас нямам много нерви да гледам каквото и да било, обикновенно на всеки 20 минути се паузва и аз се размотавам из апартамента, докато пак ми се догледа. Малко са лентите, които успяват да приковат вниманието ми и през цялото им продължение, да не отлепя очи от екрана и да не се отегча. Така беше вчера, двучасова прожекция, успяла да ме отпусне, разтовари и най-важното всякаш мина за миг.

  Определено филмчето си сутрува, и ако битката при Термопилите е добре известа от учебниците по история, то тук просто е добре представена. Няма да крия, че адски много харесвам slow motion сцени – особено когато наистина са пипнати добре, имам впредвид сравнително бързички и в колминационния момент (примерно разрязването на някои крайник) се забавят и ти дават възможност да се насладиш на събитието. Това винаги ми е харесвало и в джитките. Вярно малко е агресивно, но пък на мен си ми допада. Впечатлиме и дървото от човешки трупове, беше едновременно красиво и отвращаващо.

  Хареса ми, че и трейлърите са добре подбрани и не разкриват най-яките моменти от филма. По някога гледаш трейлър  и после ти се прецаква цялото удоволствие от филма, щото знаеш някой от ключовите моменти.

 Е, да харесаха ми и  добре оформените тела на спартанците… ммм, силни и изваяни. Масовите сцени са другия любим момент във всяка лента. Поле осеяно с войска, ревяща с пълен глас за победа, това просто ме кара да настръхвам. Понякога си мечтая да мога да застана пред толкова много хора и просто да ги гледам – внушаваща гледка.

   Та, с две думи филмчето си струва да се гледа и то на кино!

Advertisements

Read Full Post »

Уморена

Сряда вечер – средата на седмицата, а аз вече съм смачкана и уморена, като за петък. А петък е далече, цели 2 дни мъчни и изпълнение със задължения. Имам нужда от почивка, ей така за 5 дена далеч от всичко, никакви телефони, никакви компютри, никакви медии, нищо. Само природа, моето аз и защо не любимия и по цял ден мързел, гушкане и блаженно правене на нищо.

И на море ми се ходи, ама малко е раничко за българското черноморие, а за чуждите не ми стигат доходите на тоя етап. Пък и нали дипломиране…

Иска ми се да мога просто да си губя времето без да се чувствам гузна за това. Да знам че си имам няколко часа в денонощието дето мога ей така да не правя нищо смислено, просто да отморявам. Тия дни обаче ме е подхванала предипломна параноя, че няма да се справя, че нещо ще се оплеска, че ще вземе асистента Михов да ме среже на изпит(квато слава му се носи) и няма да ме допуснат заради невзет изпит до дипломна защита. Едни такива депресивни емоции са ме налегнали.

А може би защото е пролет и аз изпадам в едно странно меланхолично, песимистично и може би малко депресивно състояние, от което за секунди мога да стигна до истерия. Винаги по това време на годината съм чувствителна на тема настроения, някак си не го харесвам тоя сезон. Та, дори и заради явните и неявни алергии дето си  ги имам в наследство…

 Утре пак от рано в ТУ, до късния следобед… отивам да си взема душ, да мия зъбки и в леглото, че нямам сили да гледам.

Сладки сънища на мен

Read Full Post »

   Трети ден поред сънувам, саучениците ми от гимназията и без съмнение това е поредено от факта, че отдавна (повечв от половин година) не съм ги виждала. Напоследък все по-често ми се случва, пътувайки към ТУ да попадна в задръстване на семиниарията и точно там, на точно тая спирка дето 5 години слизахме рано сутрин, свежи, изпълнени с идеи, устрем за постигане на невъзможното, с весел смях решаващ всеки проблем. Седя в автобуса и зяпам спирката, често виждам даскалите да минават забързани за работа, виждам попълненията на випуските след нас, с раниците, с безгрижието, вдигащи врява на спирката и в автобуса и толкова много им завиждам, толкова много искам да съм пак там, на 4-тия етаж предпоследната врата в коридора, с белия часовник висящ над дъската, отброяващ тежките минути до удъра на звънеца, там в наща си класна стая.

  Искам си класа ама всичките такива каквито бяхме тогава, всеки със недостатъка си, със собстевената индивидуалност и различие, всеки който правеше онова цяло възможно. А цялото беше страхотен колектив, влизащ под кожата на всикчки, дори и на „гадните “ даскали.

 Все по-често ми се случва да си мисля напоследък за онова време и за всичките сладки мигове останли в паметта ми, всичките купони, хижи, морета и прочие. Какво ли не бих дала за второ средно, на същото място със същите хора, не бих заменила никого и нищо, защото малкото неуредици отлитаха прекалено бързо, за да можеш да ги запомниш, на фона на смеха и щуротиите дето творяхме.

  Ех, как ми е мъчно!

Read Full Post »

Дуф

 Мммм, 3 контролни по малко за тоя семестър. Едното – взето и то с отличен :), другите две – неизвестни. И все пак с надежда са са взети! Само дето днес съм станала в 5 за да мога да се назакуся, усмиря буините къдрици, изпия чаша горещо кафе, да навлека някой парцал и да запътувам към ТУ… защото някой гений реши да правим контролно в 7:30!!! 7:30…. това не е хуманно.Така, така и на друга промоция май се натъкнах, без да имам желание за което. Дипломните защите се очертават за 25.06-06.07 до тук добре, само дето има промоционален списък от 100 въпроса, върху които изпитващата  комисията има право да те разпитва, извън тематиката на дипломната работа … колко мило. Добреееее, че не ни вкараха държавен изпит… Верно не се води държавен изпит ма от всеки от изучваните къде смислени къде безсмислени по-специални предмети има въпросчета:)

Ама най-гадното е че аз при една учебна програма влязох, а докато изляза 100 неща ми насадиха извън нея. АМАН! А, да и тапанарщината да те задължават да си купава безсмислени ръководства и прочие, защото ако сакън ги нямаш, нямало да завериш семестъра дори и на лекции… Ма ще има да зимат, четох си правилника и на лекции всеки зима заверка , все още не са прецакали тая точка, макар че както е потръгнало, поради невъзможността на повечето преподаватели да привлекат вниманието на студента по дадената дициплина, за да не са им празни залите, ще наложат задължително присъствие и на лекции.

5 седмици до края на семестъра, а на мен вече ми се вика от простотията с която ме заливат!!! 5 седмици , толкова малко и толкова дълго, цяла вечност на последни мъчения, преди бленувания край!

Read Full Post »

Иха…


You Are Trinity


„Touch me and that hand will never touch anything again.“

What Superheroine Are You?

Видяно при Ина

Read Full Post »

Искам

Искам нови кецки, блузка и панталон. Искам и на фитнес да ходя. Искам и да се наспивам, ама както е потръгнало липсата навреме няма да ми остави възможност да правя това което искам, ще правя това което трябва:( . От 2 седмици се каня да се боядисам, но все не остава време. Като се прибереш в 8 вечерта, хич не ти е до боядисване, киснене и миене на чернилки. Съботите пък човек гледа да  поспи поне 8 часа, да попрочете нещичко, да поразпусне с приятели и то хоп дошла неделята, минала и заминала и пак е понеделник. Не може ли малко по-дълго да трае деня и да не ми се спи толкоз? А да и през събота се мотам в университета… както ще направя тази събота – упр. и контролно след това, яко!

   Ще ми се да се стопли още малко и да зачезнем на някоя виличка за 2 дни и да си отрежем главите с ракия, къде греяна къде не, според настроението.

Read Full Post »

8-ми март!?!

   Днес трябвало да празнувам?!? Да, ама някак си не ми е празнично, някак си не считам за редно да има изобщо такъв ден. Ден на жената? Нима е редно само него ден на жената да и се обръща внимание, всякаш през останалото време жените ги няма . Така де по-скоро ми е унизителен 8-мия март, от колкото празничен:) А, дааа и безмисленото купуване на „разкъсани котки“ , така де цветята… безбожно скъпи на въпросния ден и естествено напълно безсмислени след като бъдат откъснати и навряни в всевъзможни опаковки:) 

И все пак, макар и цял ден да казвах на всички, че празник нямам и не празнувам, искам да отбележа, че Тишето както винаги беше ужасно мил и ми прати това:

Skypi dami,

v nave4erieto na vashiq praznik bih jelal da vi pojelaq da imate po-malko problemi s nas, myjete, i da imate pove4e sila i uverenost v sebe si.

Nadqvam se shte ni prostite vsi4kite pyti, kogato ne sme vi obryshtali neobhodimoto vnimanie i shte prodyljite da pravite tezi magiq koqto ni dviji nas myjete … 6toto ina4e na kyde shte trygne tozi svqt ne znam 🙂

I kato se setite prashtaite po nqkoq usmivka za da vyrnete tzveta na denq 🙂 kakto si mu e reda.

S pojelaniq za zdrave, shtastie i uspehi. kakvo pove4e mu trqbva na 4ovek?

Read Full Post »