Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for април, 2007

   Задава се последната сесия за четири годишния бакалавърски курс. Два изпита до семестриаления завършек на този етап от обучението ми. Два поредни понеделника, предшествани от безсънни нощи и последни усилия за справяне с материала. И после край!

   Четири години изминали в стремеж към този край, четири години в проклинане на образователната система, на висшето учебно заведение, на управляващите го органи, на преподавателите в него, и все пак четири години, който ще ми липсват.

  Кога пак сладко, сладко ще се наливам с бира, в някоя градинка или в най-близката свободна кръчма, измъкнали се от поредната отегчителна лекция. Кой ще ни тормози да четем материалите за упражнението преди провеждане на занятието, кой ще ни юрка да носим протокола от предходното занятие за да ни допусне до настоящето? Кой ще ни заплашва, че няма да вземем заверка, а за изпит да не говорим?

  Ще ми липсва! Едва ли толкова  колкото ми липсва средното образование. Не веднъж съм споменавала, че бих дала всичко за второ средно, но уви не може. Но и висшето си имаше своя чар, все пак последните моменти на свободно време в изобилие.

  Но пък може поне година и половина още да поуча магистратура, тъй че свободата още не е затрита:)

Advertisements

Read Full Post »

Край!

   Последния ден на последния бакалавърски семестър, мина!!! Свърши се , mission completed  – заверките сабрани, да се надяваме, че текущите оценки ще са само положителни. Е, остават 2 изпита … и някаква си дипломна защита… мааа ще мината и те за да стигна до finale grande или както там се пише.

 Тръгна организация за абсолвентски бал. Може би малко позакъсняхме, а може би не . Все пак дано нещо се получи и се нарежем като за последно, колкото може повече  хора да се съберем и да напраим лудничка.

Read Full Post »

    … Петък, 13 Април 2007, 11-ят рожден ден на Матрополи, зала Христо Ботев…Sven Vath. Едно прекрасно парти, през моя поглед. Поглед на човек ,определено до скоро отричащ този стил музика във всичките му разсновидности. И все пак не мога да отрека, че се забавлявах истиснки, смачках се от танци и купонясване издържах до 4:30, въпреки безсънието през дългата работна седмица:) (като си спомням как навремето издъжах по купончета до обяд на следващия ден без да ми се доспи… май остарявам)

   Честно да си призная всички ме бяха наплашили, че ще е прекалено зациклено, за човек като мен, който не е особенно голям фен на електронното звучене. За моя радост обаче през цялото време саунда ми хареса, ритъмът наистина успя да ме завладее, хареса ми и факта да виждам толкова много забавляващи се хора. Ама наистина забавляващи се, прекрасна гледка!

     Чак съжалявах, че до сега не съм ходила на истински големи партита, вярно че това е едва третото подобно парти на което ме водят, но обещавам, че определено няма да е последното. Зарибиме звученето, атмосферата, хората и настроението което се създава.

   И пак идва момента в който се сещам за думите на Джон Лорд (Deep Purple) : “ I like any kind of music as long as it good.“

   Та и аз така, стига да ми допада  биита , ритъмчето да ме грабне и да ме накара да не искам да сядам цяла нощ, значи е хубаво:)

Read Full Post »

  И не че съм атеист, напротив – почитам християнските вярвания и по-конкретно, наложените от Източното Православие, ама някак си не ми звучи да кажа : „Воистина Воскресе!“. Ами така де аз определено нямам информация истина ли е или пък не .

 Понякога седя и си мисля за безумието на религията, толкова много езичество, толкова разлика между стария и новия завет… И ако някога Бог наистина е казал( каквото и да е Бог всъщност), че не трябва хората да правят негови образи и да се кланят пред тях, то тогава някои да ми обясни, защо ние християните търчим да целуваме плащеници, икони … нима това не са образи измислени от хората, от необходимостта на човека да вярва в нещо, та било то и просто нечия човешка измислица. Не го разбирам аз това. Защо в синагогите и джамиите икони няма, та нима те не са вярващи…

   Не възприемам и лицемерието на хората прикрито зад маската на набожността. Дразня се от факта, че човек приживе не получава толкова внимание, колкото когато го изкарват с краката напред. Писъци, сълзи, въздух наситен с тъга и все пак един огромен цирк на лицемерие.

    Не го разбирам! А може би не съм достатъчно вярваща?!?

Read Full Post »

   Честит ми имен ден. И, ако някой се чуди защо днес, отговорът е простичък: Ива <=> Плачеща върба.  Макар и по-възрастната част от родата, да отказава да го приеме:) Те си вярват че съм кръстена на дядо Иван… нека си мислят така, аз нямам нищо против по 2 пъти да празнувам;).

  И все пак някак си ме блазни идеята да празнувам на Цветница, сред толкова красиви растителни видове да се намърдам и аз. Една „чамуга“, както ме нарекоха на майтап преди малко .

Read Full Post »