Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for май, 2007

съумях да направя справка с класиците и успях да си взема всички изпити. Край! Остана големия финал-дипломната работа, още месец, месец и малко до съдбовния момент, ще ли бъда инж. или не:)

Този петък – 18.05, ще си имам абсолвентски бал:)  Та тази уж нищо и никаква вечер, дето трябваше да е просто сабиране на випуска в нашия факултет, цифром около 200 кандидат инж.:), на която щях да скокна с кецки и раздърпано панталонче, се оказа всъщност , че народа се  е взел на сериозно и ще ми се наложи да сложа токчета, панталонче и прочие , поне! Като гледам киприте рокли са си взели, ма така, то селото си е село и в големия град да дойде нема начин, треа да изпъкне… така де като абитуриентският ти бал е бил в някое село… поне сега да се пофръцкаш из големия град:)

Та след редица сблъсаци с майка ми склоних глава да си зема ленено панталонче, до тук добре, ама трябваше и блузка и обувки. 3 дни мъки и обиколко по магизините за да си харесам блуза, нещо различно от черно и бяло, от естествена материя, нежно свежо, без лъскави нишки и маниста и всякакви подобни щуротийки. Успях!!! Ама останах без крака. Обувките и те са голям ужас, но някак си по лесно се добрах до нещо поносимо. Писна ми да си вземам дрешки, които просто стават… Искам дрешка, която от пръв поглед да ме грабне.

Advertisements

Read Full Post »

  Голема съм работа, ейййй. Какъв е шанса да успееш да си срежеш горната устна върху фолиото на блистер с дъвки… моеже би минимален, клонящ към нула или нещо такова, но аз го постигнах.

 Ужасно е, аха да се усмихнеш и то прокървява, цял ден смуча кръв… как да не вампирясаш после 🙂  Ама тамън си викаш че спре и опаааа, земиии тая кръв! Лош късмет, както би казал един мой асистент.

Read Full Post »

  Преглеждах стари снимки… и попаднах на това ми аз. През очите на един съученик, който боготвореше, photoshop по онова време ( а може  и все още да го прави). Та, се сетих, че навремето заради по-буйния нрав и леката агресивност, ми викаха терминатор. Та, аз като терминатор

Read Full Post »

Доживях да видя преди няколко минути любимия човек с гола глава. Странен е. Изглежда ми някак си престъпно, особенно когато брадата му е повече от косата. За втори път ми повериха брасначка в ръцете за да обръсна някой друг. Подозирам, че след като ме остави преди година да му обръсна лицето, сега не се е притеснявал. Не, че не каза :“Жени, не може да бръснете!“:) но все пак. А пък и аз съвсем накрая хванах бръсначката за да позачистя някакви си там пропускчета.

Но има нещо съблазняващо в липсата на коса. Харесва ми. 🙂

Read Full Post »

Най-сетне, престраших се да вляза в залата. Не било страшно, вярно по-приятно щеше да е ако имах с кой да си лафя, но важен е крайният резултат. Искам да си се стегна, не съм дебела, ама пък съм разплута. Искам си формите от времето на абитуриентския бал. Тогава се харесвах, а няма по-важно от това да се чувстваш добре сам за себе си. Не ми пука за другите искам аз да съм доволна от това което виждам в огледалото.

Днес ходих за втори път. Малко ме мъчи мускулната треска от предходното посещение и то преди всичко корема. Вчера не можех цял ден да се изправя като хората, ами се движех в една превита поза:) Но и това ще мине след още седмица, две.

Красотата иска жертви:)

Read Full Post »