съумях да направя справка с класиците и успях да си взема всички изпити. Край! Остана големия финал-дипломната работа, още месец, месец и малко до съдбовния момент, ще ли бъда инж. или не:)
Този петък – 18.05, ще си имам абсолвентски бал:) Та тази уж нищо и никаква вечер, дето трябваше да е просто сабиране на випуска в нашия факултет, цифром около 200 кандидат инж.:), на която щях да скокна с кецки и раздърпано панталонче, се оказа всъщност , че народа се е взел на сериозно и ще ми се наложи да сложа токчета, панталонче и прочие , поне! Като гледам киприте рокли са си взели, ма така, то селото си е село и в големия град да дойде нема начин, треа да изпъкне… така де като абитуриентският ти бал е бил в някое село… поне сега да се пофръцкаш из големия град:)
Та след редица сблъсаци с майка ми склоних глава да си зема ленено панталонче, до тук добре, ама трябваше и блузка и обувки. 3 дни мъки и обиколко по магизините за да си харесам блуза, нещо различно от черно и бяло, от естествена материя, нежно свежо, без лъскави нишки и маниста и всякакви подобни щуротийки. Успях!!! Ама останах без крака. Обувките и те са голям ужас, но някак си по лесно се добрах до нещо поносимо. Писна ми да си вземам дрешки, които просто стават… Искам дрешка, която от пръв поглед да ме грабне.
Вашият коментар