Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юли, 2007

Вчера беше последния тежък работен ден, преди дългоочакваната двуседмична отпуска. В момента подреждам дрешките, сгъвам кърпите, опаковам джапанките и живот и здраве в ранните часове на утрешния  ден потеглям към морето!

Нямам търпение да се топна в морето, да се попържа на слънчице, да си лежа до колкото късно искам в леглото и да се намачкам с алкохол , като истински инженер.

Така де аз от както мина защитата все някакви лекарства, заради обезобрзената кожа пия. Първо антибиотик, после противоалергични, заради реакцията към тетрациклиновата група… И 20 дена сух режим на моя сметка. Аз която съм откърмена с бира, близнах 2  халби едва вчера на срещата на класа… ммм бях забравила колко е хубаво в жегата да вкараш една(или колкото дойде) биричка.

Та видях се с половината клас, другите неуспяха да дойдат за съжаление. Много се зарадвах на присъстващите. ЛИПСВАТЕ МИ! И не сме се променили, може би малко визуално, към + или – килограми, но повечето сме същите. А и вълкът козината си мени, ама на акъл сме си същите сладури.

Е продължавама с багажа и грижите за мен си ииии дано да е хубаво времето, лек пътя и по малко тъпаци по морето!

Read Full Post »

НПМГ

 Мястото , където станах личност, там където детето порастна и стана мислещ човек, там където се запознах с най-невероятните саученици и впоследствие приятели. 

Гледах „Шоуто на Слави“, преди броени минути беше гост един мой саученик- Калоян Славов. Прекланям се пред постиженията му, пред факта че има воля и талант да се занимава с математика и то с абстрактната й част.  Множество са постиженията му, макар и да е само на 23 – златни медали от международни олимпиади и балканияди по математика, първо място на олимпиадата по математика  в Япония, сред първите пет процента студенти на Харвард по успех. Награди за реферати и прочие. Преклон! Докато пиша тези редове настръхвам, защото имам шанса да познавам един голям човек. А, защо не и най-добрия математик  на 21 век? Тъжно ми е само, че гоним талантите от страната си, поради безхаберието на управляващите. Никой не отделя пари за наука, и просто прогонваме, умните и способни хора.

Стана ми мъчно, че не сме се виждали цели 2 години, променил се е. Някак си ми стана гузно, че загубихме нишката с писането на e-maili.  Но в скоро време ще се спретне среща на класа, като в доброто старо време, а защо не барабар с класната.

Read Full Post »

  Докато пътувах, в задушаващия градски транспорт тази сутрин, опитвайки се да стигна до работа, плейера ми пусна една песен на SaMaYrA наречена „Има някъде“. Като отявлен техен фен, от самото начало на групата често си припомням парчетата им, макар и повечето записи, които имам да са в демо вариант.  Та „Има някъде“ просто пасва отвсякъде, на моментното ми емоционално състояние. Ако някой проявява интерес към песничката може да я дръпне от тук.

Read Full Post »

 Толкова омраза и ненавист, никога не съм събира в себе си. Но ми писна, писна ми все аз да съм виновна, майната ви не съм онова дете дето можехте да обвинявате. И ако това са родители майната им! На мен ми писна.

Майаната му и на дерматолога дето каза да пия антибиотика на тетрациклинова основа при все че като дете съм проявила алергия към него! Майната му, ама сега аз съм с пухкаво и обринато лице. И не зашото съм яла някакви млечни продукти, майната му на млякото!

 Майната му на всичко, писна ми, мразяяя истински и силно. Искам да се махна от всичко за малко и да си почина от тапотията на хората.

Read Full Post »

 Тия дни гледам да реанимирам, след тежкия предходен месец. Да си призная нямам мерак за нищо креативно. Мислите ми са насочени към дългоочакваната почивка на българското Черноморие, макар и да се прокрадва лек скептицизъм, дали си струва да се ходи там. Ама пък обичам морето и на тоя етап не съм готова да замина я в Турция, я в Гърция и просто да почивам. Още ми се лудее:) А за да си позволя да лудея извън България, ще ми трябат значително по-солидни доходи, но всичко с времето си.

В съботата гледахме „Transformers“, не беше нещо феноменално, но определено успя да ме отпусне. Замислям се да почна да играя джитката по филма, ама то има толкова много нови джитки, които бих играла с удоволствие, че направо не знам, коя по-напред да подхвана. Май, пак си върнах гимназялните геймърски навици:). След киното обаче беше най-хубвато, седнахме да пийнем и хапнем по нещо и направо се размазахме от смях и простотия. Одавна не се бях смяла така.

В неделя успях да си купя бански, който е шарен, ама поне няма разни лъскави бродерии и пайети. Още съм раздвоена относно купуването на къси панталонки. Пак ме е хванала манията за килограмите и отпуснатите мускули. Което ми напомня, че май забравих да се оплача, че затвориха фитнеса до блока! Трябва да си търся ново местенце.

В работата пък нещо се омотах в едни сложни SQL заявки и не знам докъде ще го докарам. Хората казват че утрото е по-мъдро от вечерта, така че се надявам утре рано сутрин да реша оплетената задача, по-най рационалния и безболезнен за мен начин. Ама то уморта от изминалите месеци си казва думата и определено не съм продуктивна, чак си се ядосвам.

Та така стоят нещата около мен напоследък.

P.S. Преживях и ремонт на цялата дъндания, който все още не е тотално завършен:)

Read Full Post »

Едва ли звучи гордо, ама вече съм инж. Перцанска. Мина се и тая мъка. Да си призная поне за мен финалната крачка беше доста тежка. Вярно, че сама си го направих, с мойте безброй притеснения. Страха, че няма да се вместя в 8-те минути предвидени за презентация на разработената от мен дипломна работа, страха от въжножните въпроси от страна на комисята, която нямаше как да ме пита по разработения проблем, тъй като темата беше извън компетенцията й.

Присъствалите на защитата колеги и приятели, казаха че съм изглеждала отчаяно, всякаш всеки момент ще се разплача, запъвала съм, насичала съм си речта, треперел ми гласа и тям подобни. Така е, неотричам. По-паникьосана май никога не съм и била. И всичко беше напразно… Ама нали трябва да видиш и сам да се увериш, че това е поредната пародия. Нямаше никакво значение, на колко въпроса си отговорил от зададените, дали си пресрочил времето, или си запъвал по време на презентационната част. Оцениха ни еднакво и според мен недостатъчно обективно. Оказа се, че макар и в един факултет различните катедри, имат различни представи за добро справяне с проблема. И докато в теле катедрата пишат 6 на презентация в особенно редки случай, то в останалите 3 катедри 6-цата е просто задължителна:) Такъв ми бил касмета, ама аз и не исках 6, не бях за толкоз, обективно сама се бях оценила на 5 преди да са ми казали официалното становище на комисията.

Като цяло се разочаровах за пореден път от ТУ. Комисията, която ежедневно по време на лекции и упражнения идваше костюмирана, във вторник беше по тениски и дънки, естествено не слушаща какво им говорим и гледаща с насмешка, на уж най-важния ден в живота на студента. Дрън-дрън, да им имам официалното събитие.

Та вече съм инженер, а дали това е звание или диагноза, предстои да разбера в скоро време.

Read Full Post »