Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for септември, 2007

Дали е само случайност, или пък орисия, а може би просто е  въпрос на личностна нагласа, но за трети път аз се сблъсквам с идентична ситуация, относно моето образование. В седми клас бях твърдо решена, че аз ще уча в СМГ и никъде другаде. Да, ама не, в последния възможен ден отидох да се запиша за изпити в НПМГ, взех че хги изкарах и двата, и така прекарах 5 години там. Пет години, през които се формирах като личност, срещнах безценни приятели, порастнах, мразих училището и още повече го обичах, емоции, сълзи, страсти и невероятно весели мигове.

 Пет години след първото внезапно взето решение, дойде време за кандидат студентската кампания. Предхождащата я година, както и почти цялата кампания мина с непоколебимото ми решение да уча приложна математика в Софийския. Да, ама не, излезе класирането и аз се оказах приета едновременно Приложна математика в СУ и Комуникации в ТУ. Последва една безсънна нощ и неочакваното решение на другия ден да отида до ТУ. И така прекарах там последните 4 години, срещнах интересни хора, сблъсках се с лицемерие и използване, сблъсках се с надмеността на част от преподавателите и с всеотдайността на друга част от тях, срещнах човека, който покриваше всички мои критерии за иделания мъж, и все още ги покрива:) Поредното решение взето в последния момент и оказало се сполочливо.

И сега на прага на магистратурата, която твърдо трябваше да бъде Телекомуникации в ТУ. Да, ама днес ми пуснаха мухата за магистратура в СУ… И за да е пълна олелията ми трябва акдемична справка, която обаче се изготвя в рамките на 1 работна седмица, което ще рече, че поискам ли я утре, ще се мотат до другия петък, когато пък по закона на всеобщата гадост е последния ден за подаване на документи във ФМИ.

Абе пак се вкарах в един филм… детоооо. Ама каквото стане, ако не е СУ, ще съм си в ТУ.

Advertisements

Read Full Post »

И точно, когато София се изпълни отново на максимум с жителите си и временно пребиваващите, започват едни ремонти, градският транспорт спира да върви, причинявайки големи неудобства, особенно когато се мъчиш да се добереш до работа. И мама му стара, български манталитет, кога най-сетне по шибаните спирки, ще почнат да слагат табели за всяко изменение ,което им скимна. Скъпи, господа и госпожи от СКГТ, аз нямам ясновидски способности, които да ми помагат да предвидя къде ще ме отведе автобуса сутрин когато бързам за работа. Още повече, че вчера същия изминаваше, от край до край регламентирания си маршрут . Хубаво, има ремонт, ма поне да знам да си хвана някоя маршрутка, вместо да изхабя 70 стотинки, за да се возя  в претъпкан, вмирисан, мръсен и прочие автобус, и като краен резултат да се наложи да вървя с 15 мин повече от обикновенно. Аман!

Та, редом със СКГТ незгодите ми, гледам че и бакшишите ламтят за 100 и кусур процента увеличени… Малки им били доходите, та ако даваха касови бележки и регламентираха всеки курс, дали декларираните им приходи не биха скокнали няколко пъти. Всеки път като си поискам фискално бонче, всякаш съм престъпник, а недай си, Боже да си изчакам рестото.. сигурно цялата ми рода си отнася хулите от „бедния“ шофьор.  Ама на мен за добре свършена работа, за бързо отсранен бъг, или направено улеснение на клиента, бакшиш не ми се дава. Ама, видиш ли има професии дето си им задължен. Отказвам да оставям горница по какъвто и да е повод, ще си искам касовото бонче и ще си отсоявам правата със зъби и нокти. Писна ми от цялата ни простотия.

Да живее анархо-гратисчийството! Майната им на СКГТ и контролите, които съдейки по днешните новинарски емисии, съвсем съвестно си превишават правата посягайки върху невинни пътници! Писна ми.

А да и поредната помия, на която станах свидетел, прибирайки се от вчерашната командировка. Цивилна кола, натъпкана с 4-рима униформени, караща в насрещното платно, в населено място. Разминаха се с патрулиращите органи на реда, които понечвайки да ги спрат, видяха униформите изгледаха безучастно.  Слава Богу не се стигна до инцидент, ама вече започвам да се плаша, да пътувам по българските пътища.

Read Full Post »

Не ми оставаше време за пазар за последък, а и честно да си призная, като знам каква цигания от лъскавини , шарении и прочие преобладава в предлаганите дрехи, предпочитам да не тръгвам изобщо на пазар.

Ама днес, се случи, така че си тръгнах по ранно от работа и след кратка обиколка из кварталните, надежденски магазини се сдобих с цели 2 нови блузи. Е направих компромис сняколко розови канта върху едната и щампован бял надпис върху другата. Ама поне не са грозни, стават, пък и ми лепнаха, не са ми къси ръкавите.

Та като резултат се сдобих с 2 нови блузи, но отложих ходенето на фитнес за неделя. Много съм доволна от този фитнес, работи всеки ден без почивка и то до 23 часа, което с оглед на не дотам регламентираното ми работно време напрово е страхотно. И макар да съм ходила 10-тина пъти вече има видими резултати, скоро ще си върна старата форма и ще стана яка мацка:). Не че сега несъм!(хихик)

Уф, утре сам на работа, а така ми се ще да поспя едно 11-12 часа…ноо, трябва да се отработва… поне след това ще се отпусна на тройното РД парти, което се очертава с бившите саучени.

Read Full Post »

Така де, вчера беше 256 ден от годината или иначе казано, денят на програмистите. Та аз вече година и половина се боря  със завоюване на място в техните редици:) май вече даже мога да мина за такава. Като заключение мога да кажа, че ми харесва за сега да се занимавам с творене и увладяване на купищата код.

И, да, знам че жената програмист е еквивалент на морското свинче, дето нито е свиня, нито пък е морско, ама не смятам, че не мога да се справя с писането на код. Смея, даже да твърдя, че доста съм задобряла:), ама има още хляб да изям.

И така продължавам напред и нагоре.

Read Full Post »