Дали е само случайност, или пък орисия, а може би просто е въпрос на личностна нагласа, но за трети път аз се сблъсквам с идентична ситуация, относно моето образование. В седми клас бях твърдо решена, че аз ще уча в СМГ и никъде другаде. Да, ама не, в последния възможен ден отидох да се запиша за изпити в НПМГ, взех че хги изкарах и двата, и така прекарах 5 години там. Пет години, през които се формирах като личност, срещнах безценни приятели, порастнах, мразих училището и още повече го обичах, емоции, сълзи, страсти и невероятно весели мигове.
Пет години след първото внезапно взето решение, дойде време за кандидат студентската кампания. Предхождащата я година, както и почти цялата кампания мина с непоколебимото ми решение да уча приложна математика в Софийския. Да, ама не, излезе класирането и аз се оказах приета едновременно Приложна математика в СУ и Комуникации в ТУ. Последва една безсънна нощ и неочакваното решение на другия ден да отида до ТУ. И така прекарах там последните 4 години, срещнах интересни хора, сблъсках се с лицемерие и използване, сблъсках се с надмеността на част от преподавателите и с всеотдайността на друга част от тях, срещнах човека, който покриваше всички мои критерии за иделания мъж, и все още ги покрива:) Поредното решение взето в последния момент и оказало се сполочливо.
И сега на прага на магистратурата, която твърдо трябваше да бъде Телекомуникации в ТУ. Да, ама днес ми пуснаха мухата за магистратура в СУ… И за да е пълна олелията ми трябва акдемична справка, която обаче се изготвя в рамките на 1 работна седмица, което ще рече, че поискам ли я утре, ще се мотат до другия петък, когато пък по закона на всеобщата гадост е последния ден за подаване на документи във ФМИ.
Абе пак се вкарах в един филм… детоооо. Ама каквото стане, ако не е СУ, ще съм си в ТУ.
No name 