Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for юни, 2008

Почна се, за десети пореден път. Не съм очарована от началото, можеше и повече, ама за толкоз усилия, толкоз. Дано, доцентът бъде благосклонен и да не се налага да се виждаме отново.
Уморена съм, хич не ми е до учене. Иска ми се да съм на плажа, да си лежа в плиткото, да си смуча джинчето и да не правя нищо. Ама скоро, още малко да постискам зъби и ще дойде почивката.
Уф, да засядам да чета за следващия изпит, че не остана време:)

Read Full Post »

Изкарах 6 на последното контролно, което автоматично ме освобождава от изпит. Урааааааааааааа! Един по малко за сесията. Чесно да си призная, малко взе да ми писва ученето, ама то нормално след 17 години. Ща не ща, ще стисна зъби още около година и след това може някое и друго сертифактче само да покривам.

Замислих се за дадата 06.06. и аз изкарах 6-тица. Понякога вкарвам някакви суеверия в числата. От 3 години ме гони предизпитно суеверие. Половинката трябва да ми прати sms за късмет, което гарантира вземане на изпит. Благодаря му, че задоволява странните ми прищявки, дори когато е извън границите на страната, Това ми напомня колко много ми липсва, когато знам че не мога да намина да го видя:( Ще издържа до вторник! Все пак е само една седмица…

Следващата седмица се очертава интересна:
– Понеделник, трябва да предам курсов проект, който още не сам започнала да пиша и не всичко ми концептуално ясно.
– Вторник ми предстой последното контролно, преди  края на семестъра (Трябва и заверките да си събера..).
– Сряда – поредния MS exam,

И като включим служебните ангажименти, с притискащите срокове, направо ще бъде голяма забава.

А забравих да се похваля, поради много добър успех, ще получа еднократно парично възнаграждение на стойност 100 лв:) Кой ти ги дава.

Read Full Post »

Седя и си код-вам спокойно. Q-то примигва, колежка от университета е пратила линкче с последващ ред “ Ужас“. Часът е към 16:30. Линка известява за порой в София и блокиране на пътните артерии. Викам си, едва ли може да е  толкова страшно. Час по късно информацията е актуализирана и за мой ужас се оказва, че надлеза Надежда е под вода, има закъсали трамвай, хора са евакуирани с лодки.  Стана 18:30, колегите взеха да напират да си ходим, все пак петък е . Тръгнахме и аз с едно на ум не чаках 74, а се метнах на първия появил се на спирката автобус – 76.  Слязах на пазара Иван Вазов, позатичах се да хвана спрялата единица трамвай, съмнително пълна на първа спирка и запътувах към Надежда. Трамваят неочаквано зави по „Алабин“ след това по „Хр. Ботев“, от там на площад Възраждане, кривна към “ Ал. Стамболийски“ и при вида на колоната от коли реших да повървя пеша. На „Пиротска“ ме застигна трамвай 12, метнах се без да се колебая. И бавно и славно стигнах до надлеза. За съжаление надлеза беше наистина наводнен, пожарни и коли на ВИК се мъчеха да отводняват.  Тръгнах през подлеза, наджапах в кал, но се добрах до автобусната спирка. Тя, спирката гъмжеше от изнервени хора, обясняващи един през друг колко е кошмарно придвижването от всички крайща на Столицата. При появата на първите автобуси хората се втурнаха към вратите, запрескачаха се пътните ограждения, с едничката цел да се качим в малкия автобус с блед, едвам виждащ се надпис 1. Прибрах се!

До кога ще стигаме до тук? До кога шахтите ще стоят запушени и улиците ни ще плуват във вода при първия по-силен дъжд? Нима пак сме изненадани, при все че синоптичните прогнози предвещават цяла седмица напред проливни дъждове? Колко още трагедии от природни стихии трябва да се случат, за да станем по-отговорни?

И после как да не ме е яд на Държавата?

P.S. Браво на Надежда нет, този път успяха да ми пуснат нета, въпреки наводненията и бурята. Това е добро обслужване. Давайте в същия дух.

Read Full Post »

Ина метна топка в моето „игрище“ и ме накара да се замисля, колко малко чета напоследък. Всъщност, чета доста, но литература свързана с работата и университета. Само дето това четене излиза един вид по задължение и не ми оставя никакво време за художествена литература.

Но идва лятото, урааааа, повече време за всичко –  четене, почивка, разходки. Само още месец стискане на зъби и край с ТУ, поне до октомври.

Та да си дойдем на думата. Последните 3 прочетени книги:

1.Туко  що прочетох „Пожизнени теми“ на Димитър Баталов. Едва ли някой от тук посещаващите, някога е чувал за този автор. Личното ни познанство с него, обаче е причината да се докосна до творчеството му.

2. То – Стивън Кинг. Беше време да стигна до края, не си спомням колко пъти я започвах и зарязвах тази книги. В гимназята четях Кинг на един дъх, но с „То“ някак си не се получи.

3.Microsoft .Net Framework 2.0 Distributed Application Development – остава ми още една глава, за да я приключа. Следващия вторник съм на изпит…

Напоследък ме е налегнала носталгия към българската поезия и доста честичко си препрочитам любимите стихотворения на Смирненски и Вапцаров.

Последните 3 закупени книги… Напоследък си купувам само учебници и разни книжки свързани с програмиране… тъй че няма смисъл да ги изброявам. Със срам в очите си признава, че не помня от кога не сам си купувала художествена литература :(.

Трите, които бих прочела, без съмнения са:

1.“ Пътеводителя на галактическия стопаджия“ – голям срам, да сам програмист и да не знам историята на отговора. Мисля даже да я чета успоредно в оригинал и в превод. В този дух, наскоро тествах пангалактически гаргаробластер:).

2. и 3. Последните излезли на пазара части на любимото ми фентъзи, а иначе казано „Мечът на истината“ на Тери Гудкайнд.

Това е.

Read Full Post »