Feeds:
Публикации
Коментари

Archive for the ‘Творчество от едно време’ Category

  Тия дни разчиствах старите тетрадки и учебници, че съм кът от към място в стаята и случайно попаднах на стихове писани някъде в началото на гимназията.

* * *
Любов, омраза, смърт, разруха
И студ, и лед, и страх,
И мрак, и отчаяние, и скука
И болка предизвикана от грях.
И смях зад лицемерна маскa,
лица покрити с плътен грим –
отново ада непобедим.
Живот на кино, не на яве
Живот с прожектори и светлини,
Живот без смисъл и без право
Живот на мъки в черни дни
Живот на болка и на радост
Живот изпълнен с ужаси
Живот пропит със страст и ярост
Живот покрит от тъмни помисли
Живот на хора и на мишки
Живот висящ на тънки нишки!

* * *
Дванадесет часовникът удари,
луната беше пълен кръг
и няколко унесени гробари
на гроба сбраха се във куп.
Седяха тихо и смълчанo
в очакване на призрачния гост,
полето беше се смълчало,
а те стояха тъй на пост.
Угрижени, уплашени и странни,
стояха тук на този гроб
желаейки да видят всички
духът на онзи сноб.
Той бе богат приживе,
животът му бе пълен с лукс
и беше толкова коварен,
че взимаше от бедния дори последната
главичка лук.
Суетен и лукав – това бe този,
що днес душата му тормози
гробарите погребали трупа му
И вече седми ден им се явява.
и вдига във селцето луда врява
Дори и мъртъв тоз човек донася толкова беди
на всички бедни и благочестиви хора
желаещи живот изпълнени с добрини.
За туй сега във този късен час
на този студ и този мраз
стоят тез клети хора –
изпълнени със ужас, обвзети от умора
Те чакат призрака на този,
що жив дордето беше не спря за миг да ги тормози.
Той искаше туй що не става
за него нямаше управа,
той сам си беше господар
и нямаше един другар.
Когато тялото умря, духът му нечестив
остана тук да броди жив
И вече седми ден измина, от как духът не спира
да броди стенейки на глас да всява ужас
и да чака своя час, когато ще успее
душа и тяло отново да се слее
и този труп спокойно да изтлее!!!

Още няколко стихчета:

***
Това се случи в понеделник-
един прекрасен слънчев делник.
Във час по философия седяхме,
когато тримата видяхме.
Те бяха нашите саученици,
които бяха се превърнали в девици.
Но нещо май не се получи
и случка неприятна им се случи –
от час изгонени те бяха, защото
като млади дами се държаха.

PS. това е писано в час по философия;р беше хубаво време. еххх

Advertisements

Read Full Post »