Feeds:
Публикации
Коментари

 Изминаха двадесет дни от началото на новата година, а всякаш са минал двадесет часа. Учене, изнервеност, пореден опит за отказване на вредния тютюн и куп други неудачи, заради които времето ми отлетя.

Равносметката е повече от обнадеждаваща, стъпка 2 към сертифицирането ми с M$ е направена, тоест в петък взех 70-536 или казано иначе .NET FRAMEWORK 2 Application Development Foundation. Да си призная този изпит си беше доста по тежък от първия, с оглед на повечето не понятна за мен материя, особенно security частта. И след като веднъж не се справих с него, се възползвах от second shoot ваучера и се явих отново. Резултатът е повече от задоволителен 964 точки от 1000 максимални.

Цигарите… борбата пак ще е безмилостно жестока. Не знам дали аз страдам от липсата на воля или просто все още не сам осъзнала какво печеля от липсата на тютюневия дим. За момента се държа, като изключим нервните пристъпи насочени главно към майка ми, но пък те със или без никотинов глад, са на лице. Започнах да кашлям. сиреч да си очиствам дробовете. Мисля от следващата седмица да се завърна в залата и да видя как се отразява всичкото това на дихателните ми пътища.

Може би открих с кого да ходя на фитнес:), дано се окаже сериозен колегата и не ме подведе.

Последните 2 дни изкарах, почивайки си. Имах нужда от много сън, от мързелуване и правене на нищо. Само дето ми е скучно, липсва ми напрежението, което ме буди посреднощ и не ми дава покой да затоворя очи. Не че нямам курсови за предаване и сесията не се задава със страшна сила, напротив, само дето ТУ вече не е приоритет и не си струва хабенето на нерви. Макар че само след месец пак ще седя завряла нос в лекциите до посреднощ, трепереща дали ще взема и този изпит…

Честит ми рожден ден!

Тази сутрин се събудих на 23. За добро или лошо днес ще сложа още една свещичка на тортата. Дали помъдрях, поумнях, порастнах и прочие, за изминалата година, би било удачно, другите да кажат. А аз си знам едно, оставам си дете поне до пенсионирането:).

Весели празници на всички и по-успешна и щастлива Нова Година!

Кучета – мразя ги!

  Страх ме е да ходя на работа вече, страх ме е да си тръгвам сама вечер, страх ме е да излизам през деня от офиса и прочие. Страх ме е защото улицата(ул. Луи Айер) е окупирана от глутница кучета, събираща около 14 екземпляра прегладнели помияри. До преди седмица и нещо нямаше проблем, въпросните животни обитаваха околните строежи, работниците ги хранеха и обгрижваха… Но уви, строежите се превърнаха в шарени, жилищни сгради, майсторите си заминаха, а кучетата се групираха, в усилието си да намерят храна. Ужасява ме факта, че с всеки изминал ден, бройката им се увеличава неимоверно. Питам се нормално ли е ведна европейска столица, за каквато претендираме, жителите да се страхуват да излязат навън, понеже могат да бъдат разкъсани от озверяли песове.

Понякога ми се иска, да имам огнестрелно оръжие, да изляза навън и да разстрелям, всяка една безнадзорно, скитореща, четиринога гадинка. В крайна сметка, или аз трябва да оцелея или те. Чудя се дали да се обадя на Екоравновесие, дали ще има смисъл от цялото упражнение? Чудя се кога най – сетне проблема с безпризорните кучета в България, ще бъде решен? Чудя се колко още хора трябва да бъдат нападнати и разкъсани, за да се вземе адекватно решение от властимащите по въпроса?

И докато се чудя, ми остава надеждата, че никой, от живущите в квартала няма да пострада.

Добро утро!

Казвам го с умивка на лице и може би наистина наспана, този път. Месец и кусор не сам наминавала насам, ама така се получи. Учене, работа, други щуротии и накрая все се прибирах размазана в нас без желание за нищичко, освен да се разплуя някъде и да мърдосвам. Дори и фитнеса спрях ,заради липсата на време.

За това време, успяхме да си резервираме от доста рано, места в Сандански за 8-ми декември. Направо да не повярва човек, при нашата мега грандиозна организаця, започваща обикновенно началото на декмеври. Дано нещо не се прецака и времето е хубаво, въпреки синоптичните прогнози и да може да отскочим до Солун. Ама каквото такова, ние ще се ме подготвени и да помързелуваме в хотелските стаи.

Купих си и нов телефон. Става дума за HTC TyTN II. Много съм доволна от инвестицията. Отдавна си мислех за телефон от тоя клас и все не се престрашавах да хвърля толкоз пари. Винаги стоеше въпроса, а аз дали няма да си го зема само защото ме радва, без да използвам функционалностите му.

И за капак на всичко, тази сряда (28.11.2007) направих първата крачка към вземането на цения за мен сертификат MCPD. Вярно, че е само 1 от петте необходими, ама има време до края на следващата година трябва да съм се сертифицирала. Та, така взех 70-526 или казано иначе .NET FRAMEWORK 2.0  Windows-Based Client Development. Да си призная, очаквах изпита да е по-сложен, но не би. И събрала сили за учене зех че се записах за 7.01.08 пак на изпит:) Да ми се чуди човек.

Искахте тема за 8-ми, – ето Ви тема за 8-ми. Не се свенете да коментирате, кавото и колкото ви душа иска! Цензура няма.

Отново студент

 Е пак съм студент официално. Вчера скокнах до ТУ да се запиша. В крайна сметка се спрях на познатото зло. Така и така магистратурата е по-скоро проформа, отколкото реално научаване на нещо ново, реших да потроша към 2000 лева по-малко. И така купих си нова книжка (значително по-грозна и неприятна от старата, тъй като по новата на всякъде по листата е нанесен с дребни размери знакът на университета… прекалено претруфено), сдобих се с квитанция за платена такса, покатерих се по стълбите до канцеларията и без особенни усилия се сдобих с нов студентски номер. Каквото било, било, решението е взето:)

Същевременно успях да се разболея. Рррр искаше ми се да ми се размине, но не би. Този път нямах температура, но за сметка на това се почна с болящо гърло, два дни по-късно се сдобих и с хрема, последвана неизбежно от кашлица, спадане на гласа и като за капак – заглъхнали уши и болезнени синуси. Дано скоро оздравея, че цяла седмица стана от както боледувам.

   А да и нещо хубаво, ще се сертифицирам с MS изпити, с крайна цел да стана Professional Developer, което ще рече, че трябва да взема 5 изпита. Ама това поне ми е интересно да го чета и да научавам разни тънкости, дето са ми обягвали до сега.

Хайде отивам да разцъквам Visual Studio-то, че нямам време за губене.

  Миналия уикенд празнувахме рождения ден на един приятел. Вечерта мина под влиянието на коктейли с ром. Честно да си призная до сега употребявах тази напитка, само зимата, предимно смесена с чай и значиетелно по рядко в компанията на кола. Освен това, обикновенно консумирах българския варянт, който се води спиртна напитка с аромат на ром. Оказа се, че доста коктейли могат да се забъркат с ром, стига да се разтърсиш из нета. За целта миналата седмица се бяхме заредили с няколко бутилки, качествен отлежал ром, мента, сода. шампанско, захар, лед, кола, сок от червена боровинка, лайме… Определено ми хареса да пия mojito real, cuba libre(него и преди сам го консумирала де :)) и Culto a la vida.

p10001019.JPG